Блог

Как да запазим покупателната сила на парите си?

| 0 comments

За инфлацията, спестяванията и нашите потребителски навици

Повод на настоящата публикация е поканата от приятелите ни от медия Клуб 50+ ,  да вземем участие като финансови експерти и да споделим мнението си по наболял въпрос. Темата разбуни духовете и породи дискусия в техния форум, както и на Facebook стената на Клуб 50+.

Тъй като вярваме, че тя интересува всеки един от нас, я споделяме и в нашия блог.

Как започна всичко?  Малко предистория….

В своя анкета Клуб 50+ попита: „Как са се променили разходите ви през тази година спрямо миналата?“

За тези, които не са участвали в анкетата да кажем: 86,4% оценяват, че харчовете им са увеличени, за 6,1% те са останали без промяна, а 7,6% от отговорилите са успели да ги намалят.

Един от въпросите – на г-жа Теодора Караиванова, която попита защо разходите – нейните, но имплицитно и на останалите хора – се увеличават, предизвика коментара на редакцията на Клуб 50+. Към предизвикателството се прибави и репликата на г-жа Костадинова: „За едни и същи стоки сега се дават много повече пари…“

Ето отговорът на колегите:

„Виждали сме цели трактати на тема защо се получава така, но дори и те не достигат до общовалидно мнение. Затова ето на кратко нашето мнение.

Преди т.нар. финансова криза специално в България цените пак растяха, но доходите растяха с по-голям темп, а безработица достигна рекордно ниски нива. Накратко, произвеждахме повече за сметка на намаляваща производителност. Затова тогава инфлацията не се възприемаше като сериозен проблем. Сега се намираме в обратната ситуация. Освен това България е малка и отворена държава, която на практика няма своя парична политика заради фиксирания курс на лева към еврото.

Това означава, че България „внася“ европейската парична политика. Европейска, американска или каквато и да е – централните банки на всички по-големи държави в света от 2008 г. насам печатат пари, за да намалят негативните последици от финансовата криза. В крайна сметка по-голяма количество пари преследва по-малко стоки и активи и в резултат ценовите равнища се вдигат – поне на някои, ако не на абсолютно всички. В последната година това се отнася с по-голяма сила за основните стоки като петрол, селскостопански продукти, метали и т.н.

В допълнение, преди кризата Китай изнасяше дефлация, като произвеждаше стоки на все по-ниски цени и поддържаше заплатите си ниски. Миналото лято обаче там имаше масови стачки и ръст на заплатите даже с 20%. Освен това Китайската централна банка също печата пари, за да предотврати прекаленото поскъпване на юана спрямо другите основни валути. Така, че банкноти много, а активи и стоки – не толкова променени като предлагане. Нашата прогноза е, че тази ситуация няма да се промени към по-добро най-малко още 3-4 години. Дали сме прави и какво да се прави?“

За да бъдат максимално обективни екипът на клуб 50+ потърси мнение и от финансовите експерти, между които и се нареждаме и ние.

А ето какво добавихме и ние:

„Считаме, че отговорът на екипа на Клуб 50+ е изчерпателен и засяга някои от основните причини, обуславящи факта, че „За едни и същи стоки сега се дават много повече пари…“.

В допълнение можем да споменем, че продължаващото нарастване на цените на стоките от първа необходимост (храни и лекарства), повишаването на стойността на комуналните услуги, както и тази на широко потребяваните от българина цигари и алкохол, се дължи основно на покачването на цените на точно тези стоки и услуги в световен мащаб и повишението на акцизите в България.

От друга страна при определени стоки или услуги е налице обратната тенденция. Видимо понижение в цените има например при черната и бяла техника, автомобилите, недвижимите имоти, облеклата и др. Поради изброените по-горе факти, покачването на инфлационния индекс в страната, отчетен от Националния статистически институт, не е съразмерно с поскъпването на стоките от първа необходимост.

В момента важи правилото „Cash is the King“, тъй като парите, предназначени за инвестиции „струват“ много повече, в сравнение със ситуацията отпреди 3-4 години. А именно: лихвите по депозитите в банките са значително по-високи, стойностите на недвижимите имоти, по официални данни, намаляват с над 30%, цените на акциите, търгувани на Българска фондовата борса, отчетоха спад повече от 4 пъти. Същевременно в България са налице първите признаци за начало на възстановяване – период, в който е изключително подходящо свободните за инвестиране средства да бъдат вложени в инвестиционни инструменти, с основна цел защитата им от висока инфлация.

В средносрочен план очакванията са за увеличаваща се инфлация – както в световен мащаб, така и в България. Статистически е доказано, че за по-дълги периоди (между 5 и 10 години), акциите са едни от малкото активи, които могат да „бият“ инфлацията и да отчетат по-висока възвращаемост на вложенията.“

Пълният текст на статията,  може да видите тук.

Вашият коментар

Required fields are marked *.